Био етерично масло Естрагон, 5мл

Аромат: Билков, пикантен, сладък, с нюанс на анасон

Метод на извличане: Парна дестилация

Използваема част: Листа и цъфтящи връхчета

Основни ползи:

• Успокоява симптоми на алергия
• Облекчава мускулни спазми
• Намалява усещането на дискомфорт при пътуване

Етеричното масло от естрагон се използва в ароматерапията (под формата на масажи, инхалации, маски за лице, суспензии, бани и компреси) при лечение на стомашно-чревни спазми, нарушения на мускулната функция, диспепсия, хълцане, аерофагия, тревожност, чревни глисти (аскариди и острици) (Duke, 2001; Bown, 2002; Valnet, 1990), менструални проблеми, забавена менструация и маточна стимулация (Valnet, 1990). Неговите противовъзпалителни и антихистаминови свойства го правят задължително етерично масло за страдащите от алергии. Облекчава симптомите на дискомфорт и гадене при пътуване.

Основни химични съставки

Метил хавикол (Естрагол), Евгенол, β-Оцимен, Лимонене

Лечебни свойства

- антивирусно

- спазмолитично

- антиалергично

- газогонно

- болкоуспокояващо

Етерични смеси с масло от Естрагон

Ако търсите идеи за смеси с етерично масло от естрагон, може да комбинирате с масло от мента, джинджифил, иланг-илнаг, босилек, черен пипер, лимон, лавандула, дафинов лист, кипарис и ким.

Естрагон – малко история

Естрагонът е една от най-известните подправки и лечебно растение в тибетската и арабска медицина. Смята се, че многогодишната билка произлиза от Средна Азия и Източен Сибир и навлиза в Европа по време на монголското нашествие. През Средновековието е пренесен в Южна Франция от рицарите-кръстоносци. Днес естрагонът се отглежда главно в Европа, Близкия изток, Индия и Северна Америка. Най-разпространени са два подвида – френски и руски, като първият е по-ароматен. Тарос е другото име на естрагон.

Наименоваието Esdragon (малък дракон) е френско и идва от гръцката дума за драконче или змия „dracunculus“ – другото име за естрагон е „драконова билка“. Латинското име Artemisia dracunculus (дракон от Артемида), всъщност означава "малък дракон". Това наименование се дължи главно на формата на корените на растението, подобно на змии, усукани на топка и на старото широко разпространено суеверие, че естрагонът може да държи тези опасни създания далеч и да лекува змийско ухапване.

Арабските лечители са използвали естрагон като лек за халитоза, анемия и храносмилателно средство. В Древна Гърция хората са дъвчели листа от естрагон, за да се отърват от зъбобол. Римските войници поставят листа на растението в обувките си, преди да отидат на войни, вярвайки, че ще се възстановят от умората. В Европа използването на естрагон в готвенето започва през XVII век. Първите, които започват да добавят пикантната билка към основните си ястия са французите. Днес естрагонът е част от световно известната дижонска горчица. Много френски ястия биха били немислими без естрагон, като например легендарния сос беарнез или билковата смес "фин ерб".